„БЕЗ ОТДЫХА ДНИ И НЕДЕЛИ...”
Георгий Викторович Адамович (1892-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗ ОТДИХ СМЕ
Без отдих сме дни и години,
години и дни в жар поне.
В небето се вглеждаме синьо,
обичаме... Често ли? Не!
И толкоз. Но горе далеко
блещука божествен елей,
а някакво пламъче леко
в душите безименно грей.
Ударения
БЕЗ ОТДИХ СМЕ
Без о́тдих сме дни́ и годи́ни,
годи́ни и дни́ в жар поне́.
В небе́то се вгле́ждаме си́ньо,
оби́чаме... Че́сто ли? Не́!
И то́лкоз. Но го́ре дале́ко
блешту́ка боже́ствен еле́й,
а ня́какво пла́мъче ле́ко
в души́те бези́менно гре́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Адамович
БЕЗ ОТДЫХА ДНИ И НЕДЕЛИ...
Без отдыха дни и недели,
Недели и дни без труда.
На синее небо глядели,
Влюблялись... И то не всегда.
И только. Но брезжил над нами
Какой-то божественный свет,
Какое-то легкое пламя,
Которому имени нет.
1927 г.
---------------
Руският поет, литературен критик, мемоарист и преводач Георги Адамович (Георгий Викторович Адамович) е роден на 7/19 април 1892 г. в Москва. Завършил е историко-филологическия факултет при университета в Санкт Петербург. Първите му публикации са от 1915 г. През 1916-1917 г. влиза в поетическите обединения „Цех поэтов” и през 1918 г. става един от ръководителите на литературното общество. Публикува поезия в списания и алманаси като „Голос жизни”, „Биржевые ведомости”, „Новый журнал для всех”, „Аполлон”, „Северные записки” и „Зелёный цветок”. Превежда за издателство „Всемирная литература” западноевропейски поети и писатели като Волтер, Бодлер, Мур, Байрон, Кокто, Камю и др. През 1924 г. емигрира в Германия и Франция, където публикува поезия, преводи, мемоари и публицистика в издания като „Звено”, „Последние новости” и „Числа”, редактира сп. „Встреча” (1934 г.). От 1959 г. е наблюдател в Радио Свобода. Привърженик е на литературното направление акмеизъм. Пише на руски и на френски език. Автор е на стихосбирките „Облака” (1916 г.), „Чистилище” (1922 г.), „На Западе” (1939 г.), „Единство” (1967 г.), книгите със статии „Другая родина” (1947 г.), „Комментарии” (1967 г.) и др. Умира на 21 февруари 1972 г. в Ница.